Икономист: Мащабът на икономическите проблеми у нас не трябва да се подценява, огромен е

Спешно са необходими смели действия и дълбоки реформи от страна на правителството, смята Георги Вулджев

От фейсбук профила на икономиста Георги Вулджев:

„Миналата седмица попаднах на материал в „Дойче веле“, в който се твърдеше, че новото правителство има „късмет“, защото заварва страната в добро икономическо състояние.

Трудно е за здрав разум да осмисли подобно твърдение, с оглед на купищата икономически показатели, които сочат точно обратното - постоянно влошаване на макроикономическата обстановка от поне 3-4 години.

Опасно е да се заблуждаваме относно ситуацията не само, защото така се приписват несъществуващи заслуги на минали управления, но и защото се рискува създаването на погрешно чувство на комфорт у новото правителство. Това е много опасно - за да се проведат крайно необходимите и дълбоки реформи мащабът на икономическите проблеми не трябва да се подценява.

Мащабът на тези проблеми е огромен. Ще маркирам само най-важните:

1. Състоянието на държавния бюджет. Сигурно вече ви е писнало да се напомня, но това напълно естествено е отправната точка. Бюджетният дефицит на начислена основа е 3.5% от БВП през 2025 г. и засега данните сочат към допълнително задълбочаване на дупката през 2026 г. Има нужда от дълбоки реформи, които да балансират бюджета чрез спестяване на разходи посредством оптимизация на държавния апарат. В това отношение споделих някои идеи в предишната ми публикация.

2. Висока инфлация. От втората половина на 2021 г. насам влязохме в ситуация на трайно завишена инфлация, която отново се ускорява вследствие на присъединяването към еврозоната и войната в Иран. Огромен проблем, вече години наред, са и цените на електроенергията. Високото им, покрай много помощи за бизнеса, допълнително обременява държавния бюджет, освен че притиска промишлеността.

3. И като стана дума - промишленият сектор на България е в рецесия от есента на 2022 г. насам. За последните 4 години индустриалното производство е спаднало с около 20%. Това е следствие на поне двоен натиск - от страна на повишените разходи поради инфлация (особено за електроенергия), но и поради тежкото изоставане на ключови външни пазари като Германия.

4. Дълбок дефицит по текущата сметка. За това май никой не говори, а е много опасен дисбаланс. Най-актуалните данни на БНБ сочат, че в началото на 2026 кумулативният дефицит по текущата сметка за последните 12 месеца вече се равнява на над 6% от БВП. В контекста на ЕС сме една от 4-те страни членки с най-висок такъв дефицит.

По принцип 5% се счита за условна граница, отвъд която икономическият риск вече е много сериозен. Особено ако този дефицит не е поради голям приток на чуждестранни инвестиции, а поради ускорено потребление финансирано с креди - какъвто е случаят у нас, конкретно в публичния сектор.

В комбинация с бюджетен дефицит над 3% от БВП това поставя България в т.нар. ситуация на „двойни дефицити“, която е сигнал за значителен риск от финансово-икономическа криза.

Макроикономически проблеми като тези бодат очите, а дори не съм споменал експлозивния ръст в кредитирането към домакинствата и дисбалансите, до които води на жилищния пазар.

Няма нищо „късметлийско“ в настоящата икономическа ситуация в България. Спешно са необходими смели действия и дълбоки реформи от страна на правителството, за да бъдат адекватно адресирани гореизброените проблеми.“